Само това чувам напоследък. Реване, тръшкане, искане...при това безрезултатно в повечето случаи.
Защо никой не получава? Защото никой не дава. Защо никой не дава, защото никой не произвежда . Защото всички сме консуматори и това, което даваме е толкова колкото да задоволим собствените си консуматорски нужди. На колко от нас професията им е свързана с нуждата да дава нещо на обществото? Колко от работят, само за идеята за собствената си изгода и реализация? Колко от нас оставят нещо хубаво след себе си? И защо си мислим и очакваме другите да са по-различни от нас? Нали и те са хора, расли в същите условия и в същото общество, в което и ние. Не можем да очакваме някой да мисли за нас, когато и ние не мислим за никого. Всички искаме късче от баницата, но баница няма, защото никой не си прави труда да я направи. Месим си малки банички, колкото да хапнем тайно ние. Какво ни пука за другите, като и те правят същото. А когато някой излезе от рамките на общоприетото консумиране и даде на някого от своята баница, по презумпция се явява “будала”. Алчните консуматори атакуват будалата докато му изпият и кръвчицата. А вероятността да “будалата” да попадне на друга “будала”, която да продължи обмяната и даването е твърде малка. И така възниква въпросът у “будалата”, “Аз ли съм най-глупав?”. И от щедър и добър човек се превръща в консуматор.
И как няма да се поддаде на изкушението след като цената на един човек се определя от това как и колко той КОНСУМИРА. И оправдания си имаме- измисляме си всякакви теории и мъдрости, за да докажем, че преди човек да задоволи първичните си потребности, не може да мисли за нищо друго. Само че не се замисляме, колко е необходимо да задоволим първичния глад. Аз лично не познавам някой, който да е със съзнанието, че не му е необходимо повече от това, което има. Винаги искаме повече и повече. И така можем да си задоволяваме първичните потребности цял живот , без да дойде ред за другите ценности. И популистките приказки, които много ни харесва да слушаме, защото ни оправдават консуматорското мислене “ Каква култура, като народа е беден”, внушенията на разните партийки “Вие сте бедни и нещастни” на нас ни звучи като “Трябва да искаме, трябва да консумираме”. Но никой не се замисля, че сме бедни защото искаме, вместо да даваме. Защото когато даваме, ще провокираме и другия до нас да дава и то без да се тръшкаме и искаме. Популистите ни внушават, че гражданско общество, това е умението да се тръшкаме и да искаме от баницата на другите- да консумираме повече. Не да произвеждаме баници, в резултат, на което да получаваме, да разменяме. Добре че сме безволеви консуматори, че да им е по-лесно.
Европейските ценности за солидарност, свобода и справедливост и т.н. ни звучат красиво, но нищо повече. Ние ще си запазим националното мислене, което гласи “Не е луд този, този който яде баницата, а този който му я дава”. А може и да въведем на Европата ново значение на “Солидарност” – всички трябва да са солидарни с нас и да ни дават, дават.... На понятието “Свобода” – всички са свободни да ни дават и ние сме свободни да вземаме. И разбира се “Справедливост” – справедливо е да получаваме, да вземаме, да консумираме.

И понеже съм българче -ми писна да съм будала, отивам да мрънкам за повече пари!